ИЗСЛЕДОВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

проф. Дросинакис, проф. Игнатов,проф. Антонов, проф. Маринов, 2001

В България най-известни в областта на физиката, химията и биологията на водата са изследванията на ст.н.с. Милчо Янбастиев и професор Антон Стоянов Антонов.

През 1977 г. в Шумен, от ст.н.с инж. Милчо Янбастиев е основана Лаборатория по биофотоника. Там е регистрирано нормално и патологично излъчване от човешко тяло. Милчо Янбастиев първ описва влиянието на спектрите на различни вещества върху фармакологичното действие на някои лекарства. Лабораторията е международно призната. За съжаление ученият умира на 53 години от инфаркт, а след неговата смърт Лабораторията е закрита. Въпреки това български учени продължиха да изследват специфичните физически свойства на водата и проучват възможността за приложението им в жизнения статус на човека.

Проф. Антон Антонов е известен български биофизик и е роден в София през 1934 г. През 1957 г. завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . През 1967 г. защитава докторат в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“с научва степен PhD. Има съвместни публикации с изобретателя на първия съветски копирен апарат проф. Владимир Фридкин. Специализира в Ленинград (Санкт Петербург) (1959) и Дубна (1963-1966). Благодарение на научните постижения проф. Антонов успява да специализира в Охайо, САЩ (1974) и в Гьотингенския университет (University of Göttingen), Германия (1975). В Гьотинген има обсъждания с Нобеловия лауреат проф. Манфред Айген (Prof. Manfred Eigen).

През 60-те години проф. Антон Антонов има съвместни изследвания и научни публикации с академик Георги Наджаков. Академик Наджаков е автор на първото българско откритие – фотоелектрети. С академик Наджаков и д-р Глеб Зодоржний изследва условията, при които се съхранява фотополяризацията на фотоелектрети на тъмно (1961). В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Антонов ръководи група по биофизика (1975-1980). Заместник декан във Физическия факултет на СУ (1972-1975). Дълги години работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките (БАН). Консултант на Научноизследователски център по медицинска биофизика (1996-2003).

Проф. Антонов е доктор на физическите науки DSc в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (1995). Темата на докторската дисертация е „Изследвания върху неравновесни процеси в областта на междуфазовата граница на разпределени системи“. Научната дейност на проф. Антонов е свързана с изследвания на процеси в неравновесни системи. Основните направления са две. Първото е с водата, като информационна система. Второто е с електричен и биоелекричен коронен разряд в лабораторни условия. Проф. Антонов съвместно с доц. Лиляна Юскеселиева патентова „Метод за определяне степента на изменение в структурното състояние на течностите“ (1983). През 1983 г. проф. Антонов описва нов физичен ефект. Доказва се дискретно („скокообразно“) изпарение на водна капка. Методите за спектрален анализ на проф. Антонов са Неравновесен енерегиен спектър (НЕС) и Диференциален неревновесен енерегиен спектър (ДНЕС) (1995).

В областта на биофизиката съвмесно с проф. Игнат Игнатов и инж. Татяна Гълъбова изследва биофизични полета чрез контактно (1990) и дистанционно въздействие върху вода (1998). Патентова през 2013 г. заедно с инж. Живко Желев и инж. Татяна Гълъбова „Метод за устройства за оценка на биопсихофизично въздействие върху човек на радио, телевизионни и медийни продукти“.

През 2014 г. проф. Антон Антонов и инж. Татяна Гълъбова издава книга „Водата е позната и загадъчна” (ISBN / ISSN 9789546809278), в която описва резултатите от изследванията си върху водата.

Написването на настоящата книга започна преди повече от 10 години. Първоначалният замисъл на авторите беше, в нея да се положат основните резултати получени от тях от началото на тяхната съвместна изследователска дейност върху водата през 1988 г. и продължаваща до момента. В тези изследвания беше използван един прост физически модел – изпаряваща се водна капка, лежаща върху хидрофобно (отблъскващо водата) полимерно фолио. При тези условия водата представлява една отворена термодинамична система. Тя непрекъснато губи вещество вследствие на изпарението. Още в началото на 80-те години беше установен експериментално от нас един нов физически ефект – ъгълът на омокряне на капката, който последната сключва с подложката, намалява неравномерно с времето от някаква начална стойност до нула, когато тя се е изпарила напълно. Разпределението по стойност на ъглите на омокряне беше наречено спектър на състоянието на водата, който съдържа редица пикове. Остана загадка на какво се дължи това явление? В разгадаването на неговата тайна беше извършен пробив от авторите на книгата в началото на 90-те години. Използвайки модела на Лук (Luck) за двете състояния в структурата на водата (свързани и несвързани с водородни връзки водни молекули) и теоретичните резултати на други автори за повърхностното напрежение на водата, те успяха да превърнат спектъра на състоянието на водата в спектър на разпределение по енергия на водородните връзки между водните молекули, който беше наречен просто енергитичен спектър на водата. Оказа се, че той е много чувствителен и се изменя от редица фактори: От въздействието върху нея на разтворими и неразтворими вещества, въздействие на физически полета (електромагнитни, вибрации, звук, светлина от изкуствен и естествен произход).

През 2003 г. Научноизследователският център по медицинска биофизика (НИЦМБ) получва Швейцарски приз 2003. В университета в Берн наградата е връчена от д-р Тео Лохер (Dr. Theo Locher) на проф. Антон Антонов и инж. Татяна Гълъбова.

През 2021 г. проф. Игнат Игнатов, доц. Георги Глухчев, д-р Николай Нешев и проф. Димитър Механджиев създават модел на воден клъстер от 20 водни молекули с размер 0,822 nm. Приложен е ефектът на дискретно изпарение на водна капка, който е открит през 1983 г. от проф. Антонов.
През 2021 г. д-р Николай Нешев, проф. Игнат Игнатов и проф. Христос Дросинакис дефинират „Метод за трансформационно информационна ентропия“. Приложен е методът за спектрален анализ НЕС на проф. Антонов“.

проф. Антонов, проф. Дросинакис, доц. Глухчев, проф. Игнатов, БАН, 2017

Екипът от организатори и учени на проекта IC изразява дълбока благодарност на професора за неговия принос в изучаването на IC технологиите, а също така има честта да има книгата му в библиотеката с личния надпис на професора: